За сбогуване...
Аз съм пак онази - непотребната...
завихрена и разпиляна...
Аз съм пак оназ безхлебната,
която се разби в брега - на пяна!...
И толкова съм тънкостенна...
дали да ме е страх от счупване?...
Монета съм, но не разменна,
юбилейно-кръгла - за сбогуване!...
© Таня Георгиева Все права защищены