19 сент. 2008 г., 17:55  

За себе си

795 0 5

 

                  За себе си...

 

За словото ми казваха: Красиво е!

А за душата ми, била е пленница...

Навънка  времето... мъгливо е...

а хората... безверници!

 

Понякога от словото обсебена,

започвам да говоря в... строфи.

И казваха ми: Ти не си на себе си!

Животът ти е пълна катастрофа!

 

Как дълго аз на техния език говорех,

от казаното не разбраха думичка...

А после тази страница... затворих

и неразбраното изтрих... със гумичка!

 

В живота си приятел не предадох!

Дръвчета три за другите аз посадих.

На две деца живот и вяра дадох...

и моля се да не оставя недописан стих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...