19 sept 2008, 17:55  

За себе си

  Poesía
801 0 5

 

                  За себе си...

 

За словото ми казваха: Красиво е!

А за душата ми, била е пленница...

Навънка  времето... мъгливо е...

а хората... безверници!

 

Понякога от словото обсебена,

започвам да говоря в... строфи.

И казваха ми: Ти не си на себе си!

Животът ти е пълна катастрофа!

 

Как дълго аз на техния език говорех,

от казаното не разбраха думичка...

А после тази страница... затворих

и неразбраното изтрих... със гумичка!

 

В живота си приятел не предадох!

Дръвчета три за другите аз посадих.

На две деца живот и вяра дадох...

и моля се да не оставя недописан стих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...