За себе си
За себе си...
За словото ми казваха: Красиво е!
А за душата ми, била е пленница...
Навънка времето... мъгливо е...
а хората... безверници!
Понякога от словото обсебена,
започвам да говоря в... строфи.
И казваха ми: Ти не си на себе си!
Животът ти е пълна катастрофа!
Как дълго аз на техния език говорех,
от казаното не разбраха думичка...
А после тази страница... затворих
и неразбраното изтрих... със гумичка!
В живота си приятел не предадох!
Дръвчета три за другите аз посадих.
На две деца живот и вяра дадох...
и моля се да не оставя недописан стих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Христова Всички права запазени
