30 дек. 2012 г., 17:29

За селектирането и подбора...

1.1K 0 2

Бил, ама не - естествен подбора -

естествен е, само че в обора:

 

всичките плевенски черноглави

и другите там рогати крави;


в курника кокошките гащати;

кочът, дето нещо му се... клати;


в кочината розовия нерез -

от изискани породи мелез;


кучето със лъскава каишка;

котката със фобия от мишки;


зли езици нищят и жената,

щом се спрат за дълго на бедрата;


...нещо е объркано в подбора -

лудият се поти без умора,


друг пък уморен до смърт заспива -

сее, а не жъне - крива нива...


Селектирам се и аз накрая,

а какво написах - сам не зная...






 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса третата строфа накрая, стихът е уникално добър, написан е в приличен махленски стил, всъщност не мога да разбера защо е в "Пародии", според мен показва една обективна реалност в главата на лирическия...
    И да обобщя: Стиховете на този Поет стават все по-добри, по- смислени... Наистина е удоволствие да четеш.
    Благодаря!!!
  • Чудесен стих и финал! Весела нова година!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...