За силните духом
Човек в неравностойно положение
страда, но не иска да го съжаляват.
Не му е нужно нечие съжаление.
Любов, подкрепа иска да му дават.
Човекът, който страда, бива по-човечен,
готов е да помага на другите в беда.
Той смел е, волеви, усмихнат и сърдечен,
с висок и силен дух е, готов е за борба.
Не се предава, не хленчи, не унива
и, според силите си, труди се, твори.
В живота красотата дири и открива,
той иска във изкуство да я претвори.
Харесвам тези хора – духом силни,
харесвам волята им за живот.
Макар в условията непосилни
те силни духом са, достойни за живот.
От обществото чакат грижи и подкрепа.
Във дълг голям е обществото ни към тях.
Ще им помогне ли във тяхната несрета,
или ще носи за бездушието грях?
Достойно тези хора трябва да живеят,
условия за труд да им се създадат
и не с мизерни пенсийки да оцелеят,
а да се трудят, да създават, да творят.
© Мария Събева Все права защищены