Ах, колко сложни думи само
използва днес светът.
Дори и смисълът им да не знаят,
безспирно ги редят.

А аз обичам думи прости –
като надежда, мир, утеха,
радост, вяра и любов,
дървен кръст и бяла дреха.

Дали наивна съм да търся Бог?!
Не ме влече безсмислено мъдруване.
В живота търся смисъла дълбок,
а не във сложността на думите.

Не може ли и Бог, във своята премъдрост,
да ни засипе със слова високопарни?!
Но Той в голямата си милост
ни учи просто да сме благодарни:

за въздуха, земята, слънцето,
небето и звездите, и луната,
за водните басейни и горите,
за дома, за радостта и за децата.

И не е нужно нови думи
да търсим в речника си днес.
Той дал ни е във нас да бие
сърце, изпълнено с копнеж.

И не във думите е силата
и мъдростта, и висотата.
А как ще ги приложиш във живота си
докато си още на земята.