Аз ще изпия светлата си скръб,
тъй както дъжд поглъща го пустиня.
И глътките на всеки мой ущърб
да бъдат нека жажда за мнозина.
Гранит не се разбива със глава,
но носи на лицето хематоми.
Воювах не с куршуми, а слова.
С реални врагове, а не фантоми.
Всевластните, замръзнали от лед,
едничката си гордост не стопиха,
но гледаха на бедния поет,
подобно гладиатор на тепиха. ...