10 дек. 2018 г., 08:35  

За свобода - да дишам, а не от свободия аз да пия

582 9 19

За свободата си, признавам, съм готова

в затворник да превърна всички мисли.

Свободно и да дишам, да живея -

съгласна съм на всички други липси!

Не тази „свобода“! Не се лъжете!

От нея ми горчи в устата.

Онази другата, където не човека –

душата и сърцето са в задруга.

За свободия не говоря – не. Мислете!

Тя топла е, не търси да променя,

да се налага или мнение лепи,

да съди, също – просто те оставя

сама да си завзета от мечти.

Не се натрапва, тихичко пристъпва.

Не си забравя, че ще дойде миг,

и в полет пак ще я прегърнеш

в душата си ще и напишеш

пламенен и топъл  стих, 

и със сърцето си ще го подпишеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© И.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти,Гавраил!
    За претенциите, лично мое мнение е, че човек трябва да има такива единствено и само към себе си!
  • Непретенциозна затова толкова желана.
    Харесах стиха ти.Поздравление!
  • Елка, благодаря ти!
    Васе!!! Прегръщам те! Благодаря ти за милите думи, а и за"любими".
  • За твойта свобода се подписвам с две ръце.
  • Харесва ми! Поздравления!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...