10.12.2018 г., 8:35  

За свобода - да дишам, а не от свободия аз да пия

585 9 19

За свободата си, признавам, съм готова

в затворник да превърна всички мисли.

Свободно и да дишам, да живея -

съгласна съм на всички други липси!

Не тази „свобода“! Не се лъжете!

От нея ми горчи в устата.

Онази другата, където не човека –

душата и сърцето са в задруга.

За свободия не говоря – не. Мислете!

Тя топла е, не търси да променя,

да се налага или мнение лепи,

да съди, също – просто те оставя

сама да си завзета от мечти.

Не се натрапва, тихичко пристъпва.

Не си забравя, че ще дойде миг,

и в полет пак ще я прегърнеш

в душата си ще и напишеш

пламенен и топъл  стих, 

и със сърцето си ще го подпишеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Гавраил!
    За претенциите, лично мое мнение е, че човек трябва да има такива единствено и само към себе си!
  • Непретенциозна затова толкова желана.
    Харесах стиха ти.Поздравление!
  • Елка, благодаря ти!
    Васе!!! Прегръщам те! Благодаря ти за милите думи, а и за"любими".
  • За твойта свобода се подписвам с две ръце.
  • Харесва ми! Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....