purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
18 сент. 2009 г., 00:31

За свободата 

  Поэзия » Гражданская
490 0 9

За свободата

 

 

Нямат утеха мислите ми.

Нито чувствата.

И приятелите ми не са искрени.

Да не говорим за другите.

 

Животът ми често увисва -

натежала от раждане вишня -

тъмночервена, но кисела -

като кръвта, с която пиша.

 

Задъхват ме наглите облаци

на самозванието.

Фалшиви са необятната обич

и прекалената вяра.

 

В сгъстеното ни пространство едно е сигурно -

че различно е вкусен насъщният хляб.

А свободата е поглед във синьото

на пристегната през гърлото душа.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Замисли ме!Хубав стих!И все пак намират се и добри приятели.
  • Харесах!
  • "И приятелите ми не са искрени." - ето това...Тъжно!
    Поздравления за хубавия стих!
  • страхотен стих!поздрави!!
  • Животът ми често увисва -

    като натежала от раждане вишна -

    тъмночервена, но кисела -

    като кръвта, с която аз пиша.
    Много ми допадна аналогията, прекрасно и прочувствено, "хареса ми" не е достатъчно, почувствах го с кървавочервените капки на презряла вишна! Поздравления!
  • Тъмно червена и кисела, но и приятно тръпчива. Такъв е живота! ПРИВЕТ!
  • няма искренност в очите на лъжеца
    тя се е скрила само във мъртвеца
    всеки наш дъх е открадната лъжа
    всичко е суета и гонене на вятъра
  • ах, ти, Дулцинея...
  • ех, Санчо...
Предложения
: ??:??