За свободата
За свободата
Нямат утеха мислите ми.
Нито чувствата.
И приятелите ми не са искрени.
Да не говорим за другите.
Животът ми често увисва -
натежала от раждане вишня -
тъмночервена, но кисела -
като кръвта, с която пиша.
Задъхват ме наглите облаци
на самозванието.
Фалшиви са необятната обич
и прекалената вяра.
В сгъстеното ни пространство едно е сигурно -
че различно е вкусен насъщният хляб.
А свободата е поглед във синьото
на пристегната през гърлото душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
