numb_girlll (Буба) numb_girlll (Буба)
13
10 февр. 2008 г., 10:00

За теб

1.1K 0 2

За теб

Взимам стъколото от счупеното огледало

и бавно го прекарвам през студените си устни...

Бликва топла кръв... Тя ми напомня за нашите дни!

Спомняш ли си първия път, когато ми каза”обичам те”?

Света ми в ръцете си държеше...

Долепи нежно твоите до моите устни и тази топлина не мога

да забравя...

Сега кръвта се стича бавно....

И боли, боли, боли...

Боли, че не мога да видя лицето ти,

че не мога да чуя гласа ти,

не мога да те докосна...

Но дори да ме боли, не спирам да мечтая за нашите дни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Буба Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0