За теб
За теб
Взимам стъколото от счупеното огледало
и бавно го прекарвам през студените си устни...
Бликва топла кръв... Тя ми напомня за нашите дни!
Спомняш ли си първия път, когато ми каза”обичам те”?
Света ми в ръцете си държеше...
Долепи нежно твоите до моите устни и тази топлина не мога
да забравя...
Сега кръвта се стича бавно....
И боли, боли, боли...
Боли, че не мога да видя лицето ти,
че не мога да чуя гласа ти,
не мога да те докосна...
Но дори да ме боли, не спирам да мечтая за нашите дни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Буба Всички права запазени
