7 окт. 2005 г., 18:47

За теб

1.2K 0 2

 

Ще изкрещя на вятъра,

да спре да ме гони от пътя,

когато тичам към теб.

Ще се отскубна от храстите,

които със злоба ме дърпат,

прострели към мене ръце.

Ще се преборя и с делника,

дето властно се мъчи

за себе си да ме обсеби.

Няма да съм невеста

в царството вълче,

със сатанински обреди!

До теб ще достигна

дори през огън и лед,

през скали и пустини,

на пръсти ще се повдигна,

да чуя след векове,

че шепнеш моето име.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще изкрещя на вятъра,

    да спре да ме гони от пътя,

    когато тичам към теб.

    Прекрасен стих!
  • "на пръсти ще се повдигна,
    да чуя след векове,
    че шепнеш моето име."

    Страшно силен изказ!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...