Ще изкрещя на вятъра,
да спре да ме гони от пътя,
когато тичам към теб.
Ще се отскубна от храстите,
които със злоба ме дърпат,
прострели към мене ръце.
Ще се преборя и с делника,
дето властно се мъчи
за себе си да ме обсеби.
Няма да съм невеста
в царството вълче,
със сатанински обреди!
До теб ще достигна
дори през огън и лед,
през скали и пустини,
на пръсти ще се повдигна,
да чуя след векове,
че шепнеш моето име.
© Вяра All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
