7.10.2005 г., 18:47

За теб

1.2K 0 2

 

Ще изкрещя на вятъра,

да спре да ме гони от пътя,

когато тичам към теб.

Ще се отскубна от храстите,

които със злоба ме дърпат,

прострели към мене ръце.

Ще се преборя и с делника,

дето властно се мъчи

за себе си да ме обсеби.

Няма да съм невеста

в царството вълче,

със сатанински обреди!

До теб ще достигна

дори през огън и лед,

през скали и пустини,

на пръсти ще се повдигна,

да чуя след векове,

че шепнеш моето име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще изкрещя на вятъра,

    да спре да ме гони от пътя,

    когато тичам към теб.

    Прекрасен стих!
  • "на пръсти ще се повдигна,
    да чуя след векове,
    че шепнеш моето име."

    Страшно силен изказ!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...