За теб!

    Пеещо момиче

Ето че остана спомен

         от морето и от дните

- чисти, като руменец;

утринни, небесните води,

тихо плачещи тръстики...

Мрежите рибарски в унес

         упоени,

мрежите във плен на

         ветрове...

Тихо, старото поскърцване

на сухите греди,

бакърени покриви

и синьо, и синьо море.

Говориш или пееш

- музика, ноти

и всичко скрипи;

чайките бели те срещат

и махват ти с бели

      криле,

и идват те ниско

    - ниско

и казват ти думите:

"Остава спомен, море!"

Звуци и багри,

         и дворчета тихи,

острови дивни,    

         и бистри води.

Всичко е в тебе - запяло

и всичко е тук от това

- че имам те, чайко

за песен

и синьо, и чисто море!

Топла ръка -

всичко видяла със мен;

И песен - непята,

         но моя,

             но твоя...

Скрипи твърдо, извечно

         геранът,

на припек скован.

И оставам скован

под небето

   до риби

    и чисто и блян...

Чувам те, вихър,

         о, ветре,

         о, ветре,

         о-о, ве-етре...

във полет на мрежи

и чудни, потънали дни.

Пея като теб,

         геране,

            води,

              море!

Светя във тебе, небе!

Двама безумни и чисти,

двамата сплели ръце

- а корабът стар се откъсва

и песен поемаме с вас, води

- до острова краен,

- до тихи води...

Има блясък

- в чудните, сини очи!

Бягат,

подплисквайки струи -

кротки заливи и вълни...

Нима, не ще пее

зелената, пуста и бездна

 - безкрай...

Ето, остава спомен

от море,

от дни - чисти,

от тръстики - ветрове!

Чайките бели те срещат

и махват ти с бели криле,

и идват те ниско, ниско

и казват ти:

"Остава море"!

           *

А няма и никога

- толкова никога,

както не е било,

- няма скрипене и песни

и толкова чудно море.

Защото захвърли крилатата

люлка

и теб - топлина;

Защото сваляйки новата

         риза,

крилете на чайките

         скри...

Защото събличайки

грубите, безутешни лъжи,

безумните, тихи мечти

         ти предаде...

Чайка познала те - близва

въздуха чист и треви...

... но старият, разсъхнал

геран

отдавна песен за теб

не скрипи...

И ветрове ,

и рибарските мрежи

ги няма, няма...

така, както никога

- не са били!...

23.01.83