За теб!
За теб!
Пеещо момиче
Ето че остана спомен
от морето и от дните
- чисти, като руменец;
утринни, небесните води,
тихо плачещи тръстики...
Мрежите рибарски в унес
упоени,
мрежите във плен на
ветрове...
Тихо, старото поскърцване
на сухите греди,
бакърени покриви
и синьо, и синьо море.
Говориш или пееш
- музика, ноти
и всичко скрипи;
чайките бели те срещат
и махват ти с бели
криле,
и идват те ниско
- ниско
и казват ти думите:
"Остава спомен, море!"
Звуци и багри,
и дворчета тихи,
острови дивни,
и бистри води.
Всичко е в тебе - запяло
и всичко е тук от това
- че имам те, чайко
за песен
и синьо, и чисто море!
Топла ръка -
всичко видяла със мен;
И песен - непята,
но моя,
но твоя...
Скрипи твърдо, извечно
геранът,
на припек скован.
И оставам скован
под небето
до риби
и чисто и блян...
Чувам те, вихър,
о, ветре,
о, ветре,
о-о, ве-етре...
във полет на мрежи
и чудни, потънали дни.
Пея като теб,
геране,
води,
море!
Светя във тебе, небе!
Двама безумни и чисти,
двамата сплели ръце
- а корабът стар се откъсва
и песен поемаме с вас, води
- до острова краен,
- до тихи води...
Има блясък
- в чудните, сини очи!
Бягат,
подплисквайки струи -
кротки заливи и вълни...
Нима, не ще пее
зелената, пуста и бездна
- безкрай...
Ето, остава спомен
от море,
от дни - чисти,
от тръстики - ветрове!
Чайките бели те срещат
и махват ти с бели криле,
и идват те ниско, ниско
и казват ти:
"Остава море"!
*
А няма и никога
- толкова никога,
както не е било,
- няма скрипене и песни
и толкова чудно море.
Защото захвърли крилатата
люлка
и теб - топлина;
Защото сваляйки новата
риза,
крилете на чайките
скри...
Защото събличайки
грубите, безутешни лъжи,
безумните, тихи мечти
ти предаде...
Чайка познала те - близва
въздуха чист и треви...
... но старият, разсъхнал
геран
отдавна песен за теб
не скрипи...
И ветрове ,
и рибарските мрежи
ги няма, няма...
така, както никога
- не са били!...
23.01.83
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Качов Всички права запазени
