26 февр. 2006 г., 23:22

"За теб..."

1.5K 0 2
Навън виелица бушува-
снегът затрупва върхове.
Едно момиче тая нощ тъгува
по своето измамено сърце...
Снежинки ледени сковават-
разбити чувства от кристал.
Парченца от сърцата си ми дават,
но някой остро ми е дал.
Това парче се е забило
надълбоко в моята душа.
Вземи го с длани,разтопи го-
и ми дай парче от любовта!
Не питай колко ще ме топлиш,
аз съм зима-бяла,зла....
Но на всяка зима идва края....
През сълзи моля те,ЕЛА!!!!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...