Mipasion (Вероника Маринова) Mipasion (Вероника Маринова)
10
Feb 26, 2006, 11:22 PM

"За теб..."

  Poetry
1.5K 0 2
Навън виелица бушува-
снегът затрупва върхове.
Едно момиче тая нощ тъгува
по своето измамено сърце...
Снежинки ледени сковават-
разбити чувства от кристал.
Парченца от сърцата си ми дават,
но някой остро ми е дал.
Това парче се е забило
надълбоко в моята душа.
Вземи го с длани,разтопи го-
и ми дай парче от любовта!
Не питай колко ще ме топлиш,
аз съм зима-бяла,зла....
Но на всяка зима идва края....
През сълзи моля те,ЕЛА!!!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0