21 окт. 2010 г., 17:34

За теб

912 0 1

За теб

 

Говорих с вятъра – онази вечер
помолих го и той ми обеща
със него аз да те прегръщам вече
дори да си накрая на света

С дъжда говорих – топъл и спокоен
да те докосва нежно през деня
в очите да не идва безпризорен
а само - като капчица роса

С деня говорих – искаше отново
да те рисува с есенни листа
и после върху скицата готова
да нанесе - и моята душа

С нощта говорих – топла и красива
да те приеме в своите поля
в тях звезден шал над тебе да извие
и да ти шепне – моите слова

Говорих с времето за нежните ти длани
за чувствата... за твоите очи
помолих го – по-дълго да остане
надявам се че то ще ми прости

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Попитах зората, защо не тъгува...
    Попитах и слънцето, защо мълчи..."
    Писала съм нещо подобно...някога
    Хареса ми...Поздрави

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...