21 oct 2010, 17:34

За теб

916 0 1

За теб

 

Говорих с вятъра – онази вечер
помолих го и той ми обеща
със него аз да те прегръщам вече
дори да си накрая на света

С дъжда говорих – топъл и спокоен
да те докосва нежно през деня
в очите да не идва безпризорен
а само - като капчица роса

С деня говорих – искаше отново
да те рисува с есенни листа
и после върху скицата готова
да нанесе - и моята душа

С нощта говорих – топла и красива
да те приеме в своите поля
в тях звезден шал над тебе да извие
и да ти шепне – моите слова

Говорих с времето за нежните ти длани
за чувствата... за твоите очи
помолих го – по-дълго да остане
надявам се че то ще ми прости

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Попитах зората, защо не тъгува...
    Попитах и слънцето, защо мълчи..."
    Писала съм нещо подобно...някога
    Хареса ми...Поздрави

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...