21.10.2010 г., 17:34

За теб

914 0 1

За теб

 

Говорих с вятъра – онази вечер
помолих го и той ми обеща
със него аз да те прегръщам вече
дори да си накрая на света

С дъжда говорих – топъл и спокоен
да те докосва нежно през деня
в очите да не идва безпризорен
а само - като капчица роса

С деня говорих – искаше отново
да те рисува с есенни листа
и после върху скицата готова
да нанесе - и моята душа

С нощта говорих – топла и красива
да те приеме в своите поля
в тях звезден шал над тебе да извие
и да ти шепне – моите слова

Говорих с времето за нежните ти длани
за чувствата... за твоите очи
помолих го – по-дълго да остане
надявам се че то ще ми прости

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Попитах зората, защо не тъгува...
    Попитах и слънцето, защо мълчи..."
    Писала съм нещо подобно...някога
    Хареса ми...Поздрави

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...