3 дек. 2007 г., 10:34

за теб е все едно

1.5K 0 6
Не бе шега това, че те обичах,
но ти се подигра със мен, кажи защо,
подмина ме със присмех, даже не попита,
дали ще ме боли... да, бе ти все едно.
Е, мина доста време от тогава,
по пътя срещнах  истинска любов,
и влюбих се, а тебе те забравих,
сега щастлива съм, това е друг въпрос.
Избяга, без дори да се сбогуваш,
сърцето дълго стена и боля,
но се научи истинско да бъде,
а не лъжливо... няма то вина.
Случайно минах през онази малка грешка,
тогава плачех, ала днес дори се смях,
тя, грешката била си е човешка,
но ти, за жалост, тъй и не разбра.
Не бе шега това, че те обичах,
но днес се питам - как ли би било,
ако взаимно с тебе се обичахме...
но късно е... за теб е все едно.

                   19.11.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мило,що ми се струва,че още го мислишТи си знаеш,но когато някой изчезне без дори да каже нещо,все си спомняме за него,колкото и време да мине!Тежко еЖелая ти късмет!!!
  • Много е красиво и нежно! Вярвам че почти на всеки се е случвало,а стиховете правят болката по-малка! Страхотно стихотворение! Браво!
  • Много истинско!
    Поздравлвния и успех!
    Бъди обичана!
  • Съкровено , с болка...
    С обич, Плами.
  • Значи, още не си го забравила, Пами...
    Браво, чудесен стих, изповед!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...