3 dic 2007, 10:34

за теб е все едно

1.5K 0 6
Не бе шега това, че те обичах,
но ти се подигра със мен, кажи защо,
подмина ме със присмех, даже не попита,
дали ще ме боли... да, бе ти все едно.
Е, мина доста време от тогава,
по пътя срещнах  истинска любов,
и влюбих се, а тебе те забравих,
сега щастлива съм, това е друг въпрос.
Избяга, без дори да се сбогуваш,
сърцето дълго стена и боля,
но се научи истинско да бъде,
а не лъжливо... няма то вина.
Случайно минах през онази малка грешка,
тогава плачех, ала днес дори се смях,
тя, грешката била си е човешка,
но ти, за жалост, тъй и не разбра.
Не бе шега това, че те обичах,
но днес се питам - как ли би било,
ако взаимно с тебе се обичахме...
но късно е... за теб е все едно.

                   19.11.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мило,що ми се струва,че още го мислишТи си знаеш,но когато някой изчезне без дори да каже нещо,все си спомняме за него,колкото и време да мине!Тежко еЖелая ти късмет!!!
  • Много е красиво и нежно! Вярвам че почти на всеки се е случвало,а стиховете правят болката по-малка! Страхотно стихотворение! Браво!
  • Много истинско!
    Поздравлвния и успех!
    Бъди обичана!
  • Съкровено , с болка...
    С обич, Плами.
  • Значи, още не си го забравила, Пами...
    Браво, чудесен стих, изповед!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...