Грешна ли съм, Боже, аз,
щом до него искам да съм всеки ден и час?
Грешка ли е Любовта,
щом ме кара да летя?
Грях ли е да го обичам,
щом ме кара нежни думи да изричам?
С него деня е минута,
с него душата ми спира да се лута.
Да се лута и търси нежна тишина,
както винаги, когато съм сама.
Когато не е до мен, за мене няма ден.
Всичко тогаз е мрак и мъгла,
а сърцето ми иска и малко светлина.
ГОСПОДИ, върни ми Любовта,
защото без него забравям какво е радостта.
А човек без да се смее,
не би могъл да живее!!!