Не питай какво ми е на мен,
вглеждайки се в бялата коса -
болката се е свила в мене
и разкъсва моята душа.
Време, време... о, върни ми мама,
така красива, както бе преди,
а не с очи така уморени
и коси така побелели...
Не ме питай, мила майко,
какво ми е на мен сега...
вглеждайки се в твоето лице,
и в увехналата красота...
Ти отгледа ни така големи,
показа ни какво е то, светът...
О, мила мамо, където и да ходим,
за нас ти винаги ще си една...!
Ще гори в сърцата наши обич,
ще блестят в очите ни искри
и пред тебе, майко, ще застанем,
с ръце протегнати и със молба...
да ни простиш за всички тези години,
когато бяхме ний деца!!!♣
© Мооп Все права защищены