Не питай какво ми е на мен,
вглеждайки се в бялата коса -
болката се е свила в мене
и разкъсва моята душа.
Време, време... о, върни ми мама,
така красива, както бе преди,
а не с очи така уморени
и коси така побелели...
Не ме питай, мила майко,
какво ми е на мен сега...
вглеждайки се в твоето лице,
и в увехналата красота... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация