Aug 8, 2009, 5:13 PM

За теб, мамо

  Poetry » Other
921 0 1

Не питай какво ми е на мен,
вглеждайки се в бялата коса -

болката се е свила в мене
и разкъсва моята душа.

Време, време... о, върни ми мама,
така красива, както бе преди,

а не с очи така уморени

и коси така побелели...

Не ме питай, мила майко,
какво ми е на мен сега...
вглеждайки се в твоето лице,
и в увехналата красота...

Ти отгледа ни така големи,
показа ни какво е то, светът...
О, мила мамо, където и да ходим,
за нас ти винаги ще си една...!

Ще гори в сърцата наши обич,
ще блестят в очите ни искри
и пред тебе, майко, ще застанем,

с ръце протегнати и със молба...


да ни простиш за всички тези години,
когато бяхме ний деца!!!♣

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мооп All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...