31 мая 2009 г., 12:41

За теб, мила

3.4K 1 2

С усмивката си времето ли спря?

Мечтите си искам с теб да споделя.

Ръцете ти нежни в моите да държа.

Не знам как, но чувам само твоите слова.

Позволи ми тъгата в теб да залича.

Нека да се сгушим там, във вечността.

Както красива за теб е песента.

Така да сме заедно до края на света.

Дано няма ме пречки в любовта.

Както е сега искрена без лъжа.

Надявам се това да не е поредната игра...

Поредната игра на моята съдба.

Аx, колко крехка е моята душа.

Ако те изгубя, няма да го понеса!

  

Oще щом те видях за първи път...

За мен спря да се върти светът...

Погледът с който ме заплени...

Навсякъде виждам твоите очи...

 

Знам, че съм в твоите мечти.

Както в моите си ти.

Дъжд от чувства във душата ми вали.

Знам, cбъднати са моите мечти.

Щом видя пак твоите очи.

Във светът ни красив няма място за сълзи.

Сърцето ми знай за тебе тупти.

Устните ми не искат да вкусят други.

Искам само твойте нежни думи.

Ти си постоянно в умът ми.

Всяка вечер си и във сънят ми.

Всеки мой стих на теб ще посветя.

ОБИЧАМ ТЕ! Да искам да го изкрещя.

ОБИЧАМ ТЕ! сега и до края на Света.

 

Oще щом те видях за първи път...

За мен спря да се върти светът...

Погледът с който ме заплени...

Навсякъде виждам твоите очи...

 

От както се познаваме искам да ти кажа нещо.

До сега не съм изпитвал такова чувство горещо!

Ти си първият човек, който да ме разбира.

Ти си момичето, което сълзите ми спира!

Така нежно сърцето ми плени.

И на части две го раздели.

В едната съм аз, а в другата си ти!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Ранчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се че ти е харесало, скоро ще напиша още такива, само да ми дойде вдъхновението
  • Как може да съществуват такива божествени стихове?! Разплаках се, докато го четях! Благодаря за хубавите емоции

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...