За теб написах най-добрите стихове
За теб написах най-добрите стихове
За теб написах най-добрите стихове,
защото ти така го пожела.
Защото ми дари онези мигове,
които подлудяваха кръвта.
Защото без да питаш подари ми
и силните последни ветрове,
които дълго носиха килима ни
над кротките заспали градове.
И всеки път, останало без сили
в очакване на следващата нощ,
сърцето ми чертаеше маршрути
навсякъде по земното кълбо.
И ти пристигаше с развяна риза,
събрал в гърдите си на слънцето дъха.
А как ухаеше на цвят и близост...
Настръхвам като мисля за това.
Разплиташе косите ми с пръсти
и яхвахме вълшебния килим –
ти казваше, че беше онзи същия,
на който бе летял и Аладин.
Изчезваше под нас земята цялата
и срещахме воюващи орли,
откривахме изгубени оазиси
и пиехме от техните води.
А после състезавахме се с вятъра
кой пръв ще стигне края на света –
той вечно ни се сърдеше когато
печелехме поредната игра.
Затуй написах аз онези стихове,
защото ти ми подари света.
Защото ме остави да обичам.
Защото ме обича. Затова!
22.02.2013
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Пидева Все права защищены
/и не само/ от всякакъв вид и всеки, който желае да го посети, е добре дошъл в поетическия ми свят. (y) Но предпочитам да се придържам към граматиката /"косите ми сЪС пръсти"/ колкото и да ми се иска да направя обратното. 