За теб написах най-добрите стихове
За теб написах най-добрите стихове
За теб написах най-добрите стихове,
защото ти така го пожела.
Защото ми дари онези мигове,
които подлудяваха кръвта.
Защото без да питаш подари ми
и силните последни ветрове,
които дълго носиха килима ни
над кротките заспали градове.
И всеки път, останало без сили
в очакване на следващата нощ,
сърцето ми чертаеше маршрути
навсякъде по земното кълбо.
И ти пристигаше с развяна риза,
събрал в гърдите си на слънцето дъха.
А как ухаеше на цвят и близост...
Настръхвам като мисля за това.
Разплиташе косите ми с пръсти
и яхвахме вълшебния килим –
ти казваше, че беше онзи същия,
на който бе летял и Аладин.
Изчезваше под нас земята цялата
и срещахме воюващи орли,
откривахме изгубени оазиси
и пиехме от техните води.
А после състезавахме се с вятъра
кой пръв ще стигне края на света –
той вечно ни се сърдеше когато
печелехме поредната игра.
Затуй написах аз онези стихове,
защото ти ми подари света.
Защото ме остави да обичам.
Защото ме обича. Затова!
22.02.2013
© Мариела Пидева All rights reserved.
/и не само/ от всякакъв вид и всеки, който желае да го посети, е добре дошъл в поетическия ми свят. (y) Но предпочитам да се придържам към граматиката /"косите ми сЪС пръсти"/ колкото и да ми се иска да направя обратното. 