14 дек. 2008 г., 05:46

За теб се измислих 

  Поэзия
805 0 12

Изгарям! В хиляда огньове изгарям!

Пламти ми сърцето в любов.

На ада райските порти отварям,

дар ти донасям - един благослов.

 

Родих се! От огън възкръснах!

Погледни ме! За теб съм дошла!

Доксни ме и в теб ще разпръсна

капки кристални. Аз съм жива вода!

 

Измислих се! Аз съм Малка русалка!

А до вчера бях Неродена мома!

Сърце съм на ябълка! Жива весталка!

За тебе се върнах от сто времена!

 

Огнедишащи дракони сластно целувах,

за да ме пуснат до тебе да стигна.

На облак дъждовен без срам се преструвах.

... От тъмното даже и Дявол ми смигна...

 

Припламнах! Изгорих триста свещи!

Още сто снегове разтопих!

Опасни пожари разпалвам - горещи!

Обричам те днес: да ми бъдеш жених!

 

Родих се за тебе! И ето ме светла!

Изкачих водопад и разлистих гора.

Обрекох се днес: да ти бъда невеста,

за тебе до края от днес да горя!

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??