16 янв. 2007 г., 22:57

ЗА теб,завинаги

874 1 1
Всяка част от тебе ми принадлежи,
но нямаш и частица ти от мен.
Не притежаваш устните ми,
както твойте аз.
Намаш парещо докосване,
каквото е, когато те докосвам аз.
Не усещаш колко много ме вълнуваш,
а усещам тебе аз.

Искам ти да ме усетиш,
както аз усетих теб в  нощта.
Искам да почустваш онова,
което ме караш да изпитвам сега.
Искам да те пари болката,
която мен изгаря в нощта.
Искам да усетиш колко ми принадлежиш,
както аз на теб принадлежа.


Усети как за тебе аз горя
и изгаряй с мен в нощта.
Усети устните ми
и се научи да ги следиш.
Усети докосването ми нежно
и като плячка своя ти го улови.
Усети ме сега,
както не ме е усещал никой - никога.
Усещане, нежно и сладко,
само от мене излиза.

Боря се да те променя,
когато ти променяш мен.
Боря се да те науча,
а ти обучаваш мен.
Боря се с една стихия
и стихия вътре в мен е.
Боря се да не излиза,
но избълва тя от мен.

Обичам да те усещам,
но не усещаш ти мен.
Обичам нежно да те докосвам,
но ти не докосваш така мен.
Обичам да съм с теб
и ти обичаш да си с мен.
Обичам, но не те усещам
и се плаша от това.

Страх ме е, че аз ще те загубя
без дори да го усетя.
Страх ме е, че няма да узнаеш
колко всъщност те обичам.
Страх ме е от всичко,
но от теб не се боя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Внушението за колорита на любовното чувство е категорично и пълно, но сама принизяваш творбата си като я поставяш на равнището на усещанията, което е много разпространено като изказ, правилно разкриващ инстинктивната любов.
    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....