16 янв. 2007 г., 22:57

ЗА теб,завинаги

878 1 1
Всяка част от тебе ми принадлежи,
но нямаш и частица ти от мен.
Не притежаваш устните ми,
както твойте аз.
Намаш парещо докосване,
каквото е, когато те докосвам аз.
Не усещаш колко много ме вълнуваш,
а усещам тебе аз.

Искам ти да ме усетиш,
както аз усетих теб в  нощта.
Искам да почустваш онова,
което ме караш да изпитвам сега.
Искам да те пари болката,
която мен изгаря в нощта.
Искам да усетиш колко ми принадлежиш,
както аз на теб принадлежа.


Усети как за тебе аз горя
и изгаряй с мен в нощта.
Усети устните ми
и се научи да ги следиш.
Усети докосването ми нежно
и като плячка своя ти го улови.
Усети ме сега,
както не ме е усещал никой - никога.
Усещане, нежно и сладко,
само от мене излиза.

Боря се да те променя,
когато ти променяш мен.
Боря се да те науча,
а ти обучаваш мен.
Боря се с една стихия
и стихия вътре в мен е.
Боря се да не излиза,
но избълва тя от мен.

Обичам да те усещам,
но не усещаш ти мен.
Обичам нежно да те докосвам,
но ти не докосваш така мен.
Обичам да съм с теб
и ти обичаш да си с мен.
Обичам, но не те усещам
и се плаша от това.

Страх ме е, че аз ще те загубя
без дори да го усетя.
Страх ме е, че няма да узнаеш
колко всъщност те обичам.
Страх ме е от всичко,
но от теб не се боя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Внушението за колорита на любовното чувство е категорично и пълно, но сама принизяваш творбата си като я поставяш на равнището на усещанията, което е много разпространено като изказ, правилно разкриващ инстинктивната любов.
    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...