Jan 16, 2007, 10:57 PM

ЗА теб,завинаги

  Poetry
877 1 1
Всяка част от тебе ми принадлежи,
но нямаш и частица ти от мен.
Не притежаваш устните ми,
както твойте аз.
Намаш парещо докосване,
каквото е, когато те докосвам аз.
Не усещаш колко много ме вълнуваш,
а усещам тебе аз.

Искам ти да ме усетиш,
както аз усетих теб в  нощта.
Искам да почустваш онова,
което ме караш да изпитвам сега.
Искам да те пари болката,
която мен изгаря в нощта.
Искам да усетиш колко ми принадлежиш,
както аз на теб принадлежа.


Усети как за тебе аз горя
и изгаряй с мен в нощта.
Усети устните ми
и се научи да ги следиш.
Усети докосването ми нежно
и като плячка своя ти го улови.
Усети ме сега,
както не ме е усещал никой - никога.
Усещане, нежно и сладко,
само от мене излиза.

Боря се да те променя,
когато ти променяш мен.
Боря се да те науча,
а ти обучаваш мен.
Боря се с една стихия
и стихия вътре в мен е.
Боря се да не излиза,
но избълва тя от мен.

Обичам да те усещам,
но не усещаш ти мен.
Обичам нежно да те докосвам,
но ти не докосваш така мен.
Обичам да съм с теб
и ти обичаш да си с мен.
Обичам, но не те усещам
и се плаша от това.

Страх ме е, че аз ще те загубя
без дори да го усетя.
Страх ме е, че няма да узнаеш
колко всъщност те обичам.
Страх ме е от всичко,
но от теб не се боя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Внушението за колорита на любовното чувство е категорично и пълно, но сама принизяваш творбата си като я поставяш на равнището на усещанията, което е много разпространено като изказ, правилно разкриващ инстинктивната любов.
    Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...