Jan 16, 2007, 10:57 PM

ЗА теб,завинаги

  Poetry
880 1 1
Всяка част от тебе ми принадлежи,
но нямаш и частица ти от мен.
Не притежаваш устните ми,
както твойте аз.
Намаш парещо докосване,
каквото е, когато те докосвам аз.
Не усещаш колко много ме вълнуваш,
а усещам тебе аз.

Искам ти да ме усетиш,
както аз усетих теб в  нощта.
Искам да почустваш онова,
което ме караш да изпитвам сега.
Искам да те пари болката,
която мен изгаря в нощта.
Искам да усетиш колко ми принадлежиш,
както аз на теб принадлежа.


Усети как за тебе аз горя
и изгаряй с мен в нощта.
Усети устните ми
и се научи да ги следиш.
Усети докосването ми нежно
и като плячка своя ти го улови.
Усети ме сега,
както не ме е усещал никой - никога.
Усещане, нежно и сладко,
само от мене излиза.

Боря се да те променя,
когато ти променяш мен.
Боря се да те науча,
а ти обучаваш мен.
Боря се с една стихия
и стихия вътре в мен е.
Боря се да не излиза,
но избълва тя от мен.

Обичам да те усещам,
но не усещаш ти мен.
Обичам нежно да те докосвам,
но ти не докосваш така мен.
Обичам да съм с теб
и ти обичаш да си с мен.
Обичам, но не те усещам
и се плаша от това.

Страх ме е, че аз ще те загубя
без дори да го усетя.
Страх ме е, че няма да узнаеш
колко всъщност те обичам.
Страх ме е от всичко,
но от теб не се боя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Внушението за колорита на любовното чувство е категорично и пълно, но сама принизяваш творбата си като я поставяш на равнището на усещанията, което е много разпространено като изказ, правилно разкриващ инстинктивната любов.
    Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...