Jan 16, 2007, 10:57 PM

ЗА теб,завинаги

  Poetry
876 1 1
Всяка част от тебе ми принадлежи,
но нямаш и частица ти от мен.
Не притежаваш устните ми,
както твойте аз.
Намаш парещо докосване,
каквото е, когато те докосвам аз.
Не усещаш колко много ме вълнуваш,
а усещам тебе аз.

Искам ти да ме усетиш,
както аз усетих теб в  нощта.
Искам да почустваш онова,
което ме караш да изпитвам сега.
Искам да те пари болката,
която мен изгаря в нощта.
Искам да усетиш колко ми принадлежиш,
както аз на теб принадлежа.


Усети как за тебе аз горя
и изгаряй с мен в нощта.
Усети устните ми
и се научи да ги следиш.
Усети докосването ми нежно
и като плячка своя ти го улови.
Усети ме сега,
както не ме е усещал никой - никога.
Усещане, нежно и сладко,
само от мене излиза.

Боря се да те променя,
когато ти променяш мен.
Боря се да те науча,
а ти обучаваш мен.
Боря се с една стихия
и стихия вътре в мен е.
Боря се да не излиза,
но избълва тя от мен.

Обичам да те усещам,
но не усещаш ти мен.
Обичам нежно да те докосвам,
но ти не докосваш така мен.
Обичам да съм с теб
и ти обичаш да си с мен.
Обичам, но не те усещам
и се плаша от това.

Страх ме е, че аз ще те загубя
без дори да го усетя.
Страх ме е, че няма да узнаеш
колко всъщност те обичам.
Страх ме е от всичко,
но от теб не се боя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Внушението за колорита на любовното чувство е категорично и пълно, но сама принизяваш творбата си като я поставяш на равнището на усещанията, което е много разпространено като изказ, правилно разкриващ инстинктивната любов.
    Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...