16.01.2007 г., 22:57 ч.

ЗА теб,завинаги 

  Поезия
717 1 1
Всяка част от тебе ми принадлежи, но нямаш и частица ти от мен. Не притежаваш устните ми, както твойте аз. Намаш парещо докосване, каквото е, когато те докосвам аз. Не усещаш колко много ме вълнуваш, а усещам тебе аз. Искам ти да ме усетиш, както аз усетих теб в нощта. Искам да почустваш онова, което ме караш да изпитвам сега. Искам да те пари болката, която мен изгаря в нощта. Искам да усетиш колко ми принадлежиш, както аз на теб принадлежа. Усети как за тебе аз горя и изгаряй с мен в нощта. Усети устните ми и се научи да ги следиш. Усети докосването ми нежно и като плячка своя ти го улови. Усети ме сега, както не ме е усещал никой - никога. Усещане, нежно и сладко, само от мене излиза. Боря се да те променя, когато ти променяш мен. Боря се да те науча, а ти обучаваш мен. Боря се с една стихия и стихия вътре в мен е. Боря се да не излиза, но избълва тя от мен. Обичам да те усещам, но не усещаш ти мен. Обичам нежно да те докосвам, но ти не докосваш така мен. Обичам да съм с теб и ти обичаш да си с мен. Обичам, но не те усещам и се плаша от това. Страх ме е, че аз ще те загубя без дори да го усетя. Страх ме е, че няма да узнаеш колко всъщност те обичам. Страх ме е от всичко, но от теб не се боя.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Внушението за колорита на любовното чувство е категорично и пълно, но сама принизяваш творбата си като я поставяш на равнището на усещанията, което е много разпространено като изказ, правилно разкриващ инстинктивната любов.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??