9 янв. 2009 г., 16:50

За Тоше Проески

1.3K 0 3

                                        За Тоше Проески

 

Една млада звезда изгря на сцената,

изпъстрена със слава и обич голяма.

Тази звезда трошеше граници с любовта си

и пееше и се раздаваше от сърце и душа.

В песните и се преплитаха мъка и радост,

вяра, любов и надежда,

устрем за промяна и нов живот.

Тя знаеше как да помогне,

ръка да подаде на нуждаещ се в беда.

С добрите си дела и вътрешна красота

тя спечели хорските сърца.

Но както често става с такива звезди,

отиде си и тя като всички на света.

Останаха и само песните за това

да напомнят за една вечносъществуваща в сърцето ми звезда... :(

 

П.С.  Това стихотворение е за великия певец Тоше Проески, който загина при тежка автомобилна катастрофа. Не знам колко от вас са чували за него, но мога да кажа, че той беше един изключителен човек с голямо сърце, което го раздаваше до край. Иска ми се много хора да бъдат като него, а именно по-добри и човечни! Нека да си помислим колко струва една добра дума, една усмивка, една добра постъпка... нищо! Абсолютно нищо! Ние я даваме и понякога не получаваме нищо, но остава красив спомен в душата на този, на който е направена!

ПОЧИВАЙ В МИР, ТОШЕ! ;(

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...