За Тоше Проески

Една млада звезда изгря на сцената,

изпъстрена със слава и обич голяма.

Тази звезда трошеше граници с любовта си

и пееше и се раздаваше от сърце и душа.

В песните и се преплитаха мъка и радост,

вяра, любов и надежда,

устрем за промяна и нов живот.

Тя знаеше как да помогне,

ръка да подаде на нуждаещ се в беда.

С добрите си дела и вътрешна красота

тя спечели хорските сърца.

Но както често става с такива звезди,

отиде си и тя като всички на света.

Останаха и само песните за това

да напомнят за една вечносъществуваща в сърцето ми звезда... :(

П.С.  Това стихотворение е за великия певец Тоше Проески, който загина при тежка автомобилна катастрофа. Не знам колко от вас са чували за него, но мога да кажа, че той беше един изключителен човек с голямо сърце, което го раздаваше до край. Иска ми се много хора да бъдат като него, а именно по-добри и човечни! Нека да си помислим колко струва една добра дума, една усмивка, една добра постъпка... нищо! Абсолютно нищо! Ние я даваме и понякога не получаваме нищо, но остава красив спомен в душата на този, на който е направена!

ПОЧИВАЙ В МИР, ТОШЕ! ;(