9.01.2009 г., 16:50

За Тоше Проески

1.3K 0 3

                                        За Тоше Проески

 

Една млада звезда изгря на сцената,

изпъстрена със слава и обич голяма.

Тази звезда трошеше граници с любовта си

и пееше и се раздаваше от сърце и душа.

В песните и се преплитаха мъка и радост,

вяра, любов и надежда,

устрем за промяна и нов живот.

Тя знаеше как да помогне,

ръка да подаде на нуждаещ се в беда.

С добрите си дела и вътрешна красота

тя спечели хорските сърца.

Но както често става с такива звезди,

отиде си и тя като всички на света.

Останаха и само песните за това

да напомнят за една вечносъществуваща в сърцето ми звезда... :(

 

П.С.  Това стихотворение е за великия певец Тоше Проески, който загина при тежка автомобилна катастрофа. Не знам колко от вас са чували за него, но мога да кажа, че той беше един изключителен човек с голямо сърце, което го раздаваше до край. Иска ми се много хора да бъдат като него, а именно по-добри и човечни! Нека да си помислим колко струва една добра дума, една усмивка, една добра постъпка... нищо! Абсолютно нищо! Ние я даваме и понякога не получаваме нищо, но остава красив спомен в душата на този, на който е направена!

ПОЧИВАЙ В МИР, ТОШЕ! ;(

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...