4 янв. 2015 г., 21:29

За туй което съм написал

418 0 0

За хиляди неща съм писал
и пишех аз от много млад.
И във това аз търсех смисъл...
И пътя си във този свят!

Но пишех и  не публикувах!
Единствено четях се сам...
Дори с жена си не общувах.
Аз бях несретник  най-голям!

От всичко гдето бях написал,
икони правех в моя храм!
И на това се бях орисал.
От писаното  нямах срам!

Аз критиките не обичах...
Не исках рола на парцал!
По Соц тертип не се увличах...
И с всякакви молби бях спрял!

Разбрах, че това няма смисъл,
и по-добре е за света,
да знае какво съм написал,
щом вземе и мен да чете!

Това за мен не беше поза,
а изпитание  дори  за мен.
Поднасях си  букет от рози!
Но все очаквах двоя ден !
19.07.2014г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...