4 янв. 2015 г., 21:29

За туй което съм написал

419 0 0

За хиляди неща съм писал
и пишех аз от много млад.
И във това аз търсех смисъл...
И пътя си във този свят!

Но пишех и  не публикувах!
Единствено четях се сам...
Дори с жена си не общувах.
Аз бях несретник  най-голям!

От всичко гдето бях написал,
икони правех в моя храм!
И на това се бях орисал.
От писаното  нямах срам!

Аз критиките не обичах...
Не исках рола на парцал!
По Соц тертип не се увличах...
И с всякакви молби бях спрял!

Разбрах, че това няма смисъл,
и по-добре е за света,
да знае какво съм написал,
щом вземе и мен да чете!

Това за мен не беше поза,
а изпитание  дори  за мен.
Поднасях си  букет от рози!
Но все очаквах двоя ден !
19.07.2014г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...