4.01.2015 г., 21:29

За туй което съм написал

415 0 0

За хиляди неща съм писал
и пишех аз от много млад.
И във това аз търсех смисъл...
И пътя си във този свят!

Но пишех и  не публикувах!
Единствено четях се сам...
Дори с жена си не общувах.
Аз бях несретник  най-голям!

От всичко гдето бях написал,
икони правех в моя храм!
И на това се бях орисал.
От писаното  нямах срам!

Аз критиките не обичах...
Не исках рола на парцал!
По Соц тертип не се увличах...
И с всякакви молби бях спрял!

Разбрах, че това няма смисъл,
и по-добре е за света,
да знае какво съм написал,
щом вземе и мен да чете!

Това за мен не беше поза,
а изпитание  дори  за мен.
Поднасях си  букет от рози!
Но все очаквах двоя ден !
19.07.2014г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...