Jan 4, 2015, 9:29 PM

За туй което съм написал

416 0 0

За хиляди неща съм писал
и пишех аз от много млад.
И във това аз търсех смисъл...
И пътя си във този свят!

Но пишех и  не публикувах!
Единствено четях се сам...
Дори с жена си не общувах.
Аз бях несретник  най-голям!

От всичко гдето бях написал,
икони правех в моя храм!
И на това се бях орисал.
От писаното  нямах срам!

Аз критиките не обичах...
Не исках рола на парцал!
По Соц тертип не се увличах...
И с всякакви молби бях спрял!

Разбрах, че това няма смисъл,
и по-добре е за света,
да знае какво съм написал,
щом вземе и мен да чете!

Това за мен не беше поза,
а изпитание  дори  за мен.
Поднасях си  букет от рози!
Но все очаквах двоя ден !
19.07.2014г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...