4 авг. 2006 г., 11:38

За твое здраве

1.1K 0 6


С печал и тъга
напускам брега
на този залив южен.
Утре на влака
ще се кача,
но ще бъда тъжен.

Колко прекрасни дни
ни дари морето,
как ни прегръщаше
ласкаво вечер небето.

Силно желая
поне още толкова
тук да остана.
В топла прегръдка
с водата песъчинка
малка да стана....

Да ме подхване леко прибоя,
да ме придърпат вълните.
Нека тази нощ докрай да съм твой
нашепват искрящи очите.

26.08.1999 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наздраве, Мери!!! И поздрави за стиха!!!
  • Морето е поставило своя "автограф" върху сърцето ти. Приятно изкарване на празника!
  • Някой друг ден ще му измисля тоста, за да е пълен август с изненади, благодаря Ви момичета.. Отивам за уиски
  • "Да ме подхване леко прибоя,
    да ме придърпат вълните.
    Нека тази нощ докрай да съм твой
    нашепват искрящи очите."
    Много е хубаво!
    Браво!

  • Да му е честит!
    И.. да вдигнем тост за всички хубави неща,които се задават!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....