17 авг. 2006 г., 21:18

за уличницата

791 0 4
Червени токчета,
булеварди...
Свечерява се
и въздишки милиарди
Животът на проститутката започва,
щом безразличния залез потръпва...
Пгледи злобни,
тонове грим,
спомени до един все подобни
и пълзящ цигарен дим...
Токчетата тракат по изкъртен асфалт,
"дебели" чичковци чакат,
жадни за набези по маскирана плът...
Тя иска да крещи,
но е силна!
Животът й-
боя акрилна,
се размазва щом дойде денят,
а най-важна била е душата,
преди продажните улици да изкрещят!
Стълбища,
изкачва ги бавно,
а "дебелите" чичковци плащат,
за да бъде брутално
и пияни отпиват от омерзената плът...
А червените токчета скърцат жално
и чакат да дойде денят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...