17 ago 2006, 21:18

за уличницата

  Poesía
788 0 4
Червени токчета,
булеварди...
Свечерява се
и въздишки милиарди
Животът на проститутката започва,
щом безразличния залез потръпва...
Пгледи злобни,
тонове грим,
спомени до един все подобни
и пълзящ цигарен дим...
Токчетата тракат по изкъртен асфалт,
"дебели" чичковци чакат,
жадни за набези по маскирана плът...
Тя иска да крещи,
но е силна!
Животът й-
боя акрилна,
се размазва щом дойде денят,
а най-важна била е душата,
преди продажните улици да изкрещят!
Стълбища,
изкачва ги бавно,
а "дебелите" чичковци плащат,
за да бъде брутално
и пияни отпиват от омерзената плът...
А червените токчета скърцат жално
и чакат да дойде денят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...