17 ago 2006, 21:18

за уличницата

  Poesía
793 0 4
Червени токчета,
булеварди...
Свечерява се
и въздишки милиарди
Животът на проститутката започва,
щом безразличния залез потръпва...
Пгледи злобни,
тонове грим,
спомени до един все подобни
и пълзящ цигарен дим...
Токчетата тракат по изкъртен асфалт,
"дебели" чичковци чакат,
жадни за набези по маскирана плът...
Тя иска да крещи,
но е силна!
Животът й-
боя акрилна,
се размазва щом дойде денят,
а най-важна била е душата,
преди продажните улици да изкрещят!
Стълбища,
изкачва ги бавно,
а "дебелите" чичковци плащат,
за да бъде брутално
и пияни отпиват от омерзената плът...
А червените токчета скърцат жално
и чакат да дойде денят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...