Aug 17, 2006, 9:18 PM

за уличницата

  Poetry
794 0 4
Червени токчета,
булеварди...
Свечерява се
и въздишки милиарди
Животът на проститутката започва,
щом безразличния залез потръпва...
Пгледи злобни,
тонове грим,
спомени до един все подобни
и пълзящ цигарен дим...
Токчетата тракат по изкъртен асфалт,
"дебели" чичковци чакат,
жадни за набези по маскирана плът...
Тя иска да крещи,
но е силна!
Животът й-
боя акрилна,
се размазва щом дойде денят,
а най-важна била е душата,
преди продажните улици да изкрещят!
Стълбища,
изкачва ги бавно,
а "дебелите" чичковци плащат,
за да бъде брутално
и пияни отпиват от омерзената плът...
А червените токчета скърцат жално
и чакат да дойде денят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...