15 нояб. 2012 г., 16:10

За управниците

1.5K 1 0

Речи, речи, речи лъжливи все те бълват

и празнотите не запълват.

Някои от тях уж изглеждат умни,

но си мисля, че са неразумни.

 

Замъгляват погледа с различни краски,

оцветени в червени, жълти, сини и други маски.

Цветовете избледняха в сиво ежедневие,

което е от всичкото това държавно управление.

 

Център, ляво, дясно не е много ясно.

Де е тоз, кого вси все искат и де все не иде.

Пристигат с гръм и трясък на талази

и си тръгват с грозен крясък, който ни гази...

Господ да ни пази!

 

После пак, и пак, и пак историята се повтаря

като нов похлупак.

Обещания никнат кат гъби и рухват кат стари сгради.

Разбиват мечти и надежди... оставят пътища пусти.

 

Гарванът си продължава тъй силно и грозно да грачи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...