Речи, речи, речи лъжливи все те бълват

и празнотите не запълват.

Някои от тях уж изглеждат умни,

но си мисля, че са неразумни.

Замъгляват погледа с различни краски,

оцветени в червени, жълти, сини и други маски.

Цветовете избледняха в сиво ежедневие,

което е от всичкото това държавно управление.

Център, ляво, дясно не е много ясно.

Де е тоз, кого вси все искат и де все не иде.

Пристигат с гръм и трясък на талази

и си тръгват с грозен крясък, който ни гази...

Господ да ни пази!

После пак, и пак, и пак историята се повтаря

като нов похлупак.

Обещания никнат кат гъби и рухват кат стари сгради.

Разбиват мечти и надежди... оставят пътища пусти.

Гарванът си продължава тъй силно и грозно да грачи.