23 нояб. 2019 г., 11:39

За(-)виждане 

  Поэзия » Другая
1671 1 2

Отново минала е по алеята.

Във шепите си ветрове събрала

и погледите всички на... дърветата.

Което косопад им причинява.

 

Разплака посивелите надменници –

съдраха си душите с грохот снощи.

Щом роклята ѝ само забележат и...

настъпват драми... циркове... изложби...

 

Изкара плодовете по пазарите.

Концерти вдъхнови и предизвика.

В учùлищата влезе и представи се.

Красива, ярка, пищна, многолика –

 

къде намери сили за мащабите,

които искам аз да прелетя, а?

От Горе са ѝ били явно дадени.

Да ми скъсява дните. Есента.

© Ивелина Стойкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??